Сякаш нишка невидима свързва
тези тихи минути с безкрая…
Нощ далечна дали ни обвърза
и напомни ли бегло на рая?!
В оня миг само мисъл с теб бяхме!
От безумие лудо пияни.
Чаши с кърваво вино проляхме
и загърбихме още отрано,
непризнатите чужди закони!
Че свободни от тлен са душите,
неподвластни на стари канони.
…и тешахме с надежда сълзите… ...