Запустяла къща -

празна, изоставена, самотна.

До вчера пълна с хора,

а днес - без смях, без глъч, без обич.

Душата ми е този образ,

сърцето ме боли от мъка,

не чувам и не виждам нищо,

реката от сълзи пресъхна.

Отново ще те видя, зная.

Ще бъдеме пак двама

и пак ще се обичаме,

ще имам топлината ти отново и отново.

Но аз не искам тя да спира,

дори за миг, за части от секунда,

не мога да живея, без да съм до теб,

не мога и не искам да си го помислям.

Когато си отиваш,

с теб тръгва и сърцето мое,

остава само тялото ми вкъщи -

материя без дух и слово.

Загубва всичко своя смисъл,

не виждам нищо - само тебе,

не чувам другите какво говорят,

не искам да ги гледам и да слушам.

И чакам, и отново чакам,

броя минутите и часовете,

поглеждам календара

и мисля си за утре.