Запустяла къща -
празна, изоставена, самотна.
До вчера пълна с хора,
а днес - без смях, без глъч, без обич.
Душата ми е този образ,
сърцето ме боли от мъка,
не чувам и не виждам нищо,
реката от сълзи пресъхна.
Отново ще те видя, зная.
Ще бъдеме пак двама
и пак ще се обичаме,
ще имам топлината ти отново и отново.
Но аз не искам тя да спира,
дори за миг, за части от секунда,
не мога да живея, без да съм до теб,
не мога и не искам да си го помислям.
Когато си отиваш,
с теб тръгва и сърцето мое,
остава само тялото ми вкъщи -
материя без дух и слово.
Загубва всичко своя смисъл,
не виждам нищо - само тебе,
не чувам другите какво говорят,
не искам да ги гледам и да слушам.
И чакам, и отново чакам,
броя минутите и часовете,
поглеждам календара
и мисля си за утре.
© Мадлена Балабанова Todos los derechos reservados