Прекрачих прага на погубващите чувства,
макар да знаех, няма връщане назад.
И спомените за изгарящите пръсти
ме преследват всяка нощ. И в ад
се превръщат дните, а животът - в кошмар.
Парят сълзите в очите ми. Не плача.
Неизплаканите сълзи ми тежат, товар
след себе си като верига влача.
В тъги и болка оковах душата си.
Сама избрах затвор. Изхвърлих ключа.
И знаеш ли? Дарявам ти съдбата си,
заради едно сърце, което те обича.