Заради едно сърце, което те обича.

26 ago 2011, 22:56

Poesía

635 0 1

Прекрачих прага на погубващите чувства,

макар да знаех, няма връщане назад.

И спомените за изгарящите пръсти

ме преследват всяка нощ. И в ад

се превръщат дните, а животът - в кошмар.

Парят сълзите в очите ми. Не плача.

Неизплаканите сълзи ми тежат, товар

след себе си като верига влача.

В тъги и болка оковах душата си.

Сама избрах затвор. Изхвърлих ключа.

И знаеш ли? Дарявам ти съдбата си,

заради едно сърце, което те обича.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-08-27T13:36:15+03:00

Не се обричай! В живота не винаги е черно.Поздрав!