Не е времето да страдаш,
аз тръгвам си,
защото ме е страх.
Изтървах момента и протаках,
докато не разгадах лъжливия ти свят.
Пръстите ми бледни пак треперят.
Очите ми не могат да следят
ръба на чашата кристална,
кръвта по живата ти плът.
И вятърът отново ми напомня,
че само пътник съм
и мястото ми не е тук. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up