27 jun 2007, 23:41

Зараза 

  Poesía
1346 0 4
Не е времето да страдаш,
аз тръгвам си,
защото ме е страх.
Изтървах момента и протаках,
докато не разгадах лъжливия ти свят.
Пръстите ми бледни пак треперят.
Очите ми не могат да следят
ръба на чашата кристална,
кръвта по живата ти плът.
И вятърът отново ми напомня,
че само пътник съм
и мястото ми не е тук. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??