Захлюпих времето си под капак
и исках някак то да спре.
И неграмотен аз, като хлапак,
помислих даже, че ще мре.
Но времето не спира никак то -
пътува вечно до безкрай.
И свири то на есенно листо...
За кой е песента? Познай!
Но колкото живях се просветих
и истината аз открих.
Душата си на тебе посветих,
а Аз зарових се във стих.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up