Jun 11, 2019, 5:31 PM

Заровен в стих 

  Poetry » Other
563 0 0
Захлюпих времето си под капак
и исках някак то да спре.
И неграмотен аз, като хлапак,
помислих даже, че ще мре.
Но времето не спира никак то -
пътува вечно до безкрай.
И свири то на есенно листо...
За кой е песента? Познай!
Но колкото живях се просветих
и истината аз открих.
Душата си на тебе посветих,
а Аз зарових се във стих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??