Заровен в стих

11 jun 2019, 17:31

Poesía » Otra

494 0 0

Захлюпих времето си под капак

и исках някак то да спре.

И неграмотен аз, като хлапак,

помислих даже, че ще мре.

Но времето не спира никак то -

пътува вечно до безкрай.

И свири то на есенно листо...

За кой е песента? Познай!

Но колкото живях се просветих

и истината аз открих.

Душата си на тебе посветих,

а Аз зарових се във стих.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.