Прочетох стих, който не търсех,
сякаш съдбата го изпрати за мен
и се замислих с насълзени очи -
думите искаха да ме открият.
Тези думи, които подтисках,
заровени дълбоко в сърцето,
сега се завръщаха и наказваха,
а разумът просто им се предаде.
И над бездната, зад която се криех,
се издигна мост от тези думи.
Унесена тръгнах, а стъпките само
нашепваха: Спомни си коя си! ...