Аз съм същинска къща рухнала, без ни един прозорец,
забравен ръжен във семейното огнище.
И стомна пукната, разнасяна от бродник,
намерена на селското бунище.
На мен олтар не ми е нужен вече –
отскоро моля се във капището.
А труповете никога не са погребани:
бойци в окопите на настоящето.
Тук истините са докрай стерилизирани,
метал, във който консервираме мечтите си.
И никога до рибешки глави не се докосваме,
защото претендираме, че сме доволно сити. ...