Защо?

Защо завърна се във моята душа?

Защо сърцето ми разбуждаш от покоя?

Защо в съня ми идваш ти като в мъгла?

Защо ми каза аз да бъда само твоя?

И ето, споменът отново се завръща

и настанява се нахално той до мен.

Преследва ме и всичко преобръща...

Нощта минава и идва пак кошмарен ден.

След него ти отново идваш

и без покана влизаш в моя сън.

Говориш ми и нагло ми намигаш,

не мога аз да те изритам пак навън.

Така във този сън чудесен

щастливи сме, обляни от мечти.

От мойта нежност даже си потресен,

а аз ти казвам, че съм друга - разбери!

Събуждам се и виждам, че те няма...

Със спомена оставам само аз.

В живота има грешка и измама.

Сънят измама е, а грешката съм аз.