Когато в тъмнината сам се взирах
Мислех, че светът ми се разпада
Вярата я няма и смисъл никъде не виждах
И се чудих докога ще съм във ада.
Питах се защо ли точно ‚аз‘
С какво ли го заслужих?
И изпитвах само мраз
А толкова усилия положих.
Трябваше да сме винаги заедно
Да преживеем всичко с лекота
Исках само аз едно
Да сме заедно през деня и през нощта.
Изгубен и объркан
Останал сам самичък в този час
Бродих из улиците като побъркан
И нямаше кой да ме посрещне в нас.
Излъган сам си лягам
Без идея какво сега да сторя
От болката исках да избягам
И надявах се със себе си да се преборя
Ще мога ли да продължа
Тъгата и разочарованието да забравя?
Не мога вечно да лежа
И в сълзи безутешно да се давя.
Дими Тричко
© Дими Тричко All rights reserved.