Когато в тъмнината сам се взирах
Мислех, че светът ми се разпада
Вярата я няма и смисъл никъде не виждах
И се чудих докога ще съм във ада.
Питах се защо ли точно ‚аз‘
С какво ли го заслужих?
И изпитвах само мраз
А толкова усилия положих.
Трябваше да сме винаги заедно
Да преживеем всичко с лекота
Исках само аз едно
Да сме заедно през деня и през нощта. ...