Защо ме боли толкоз силно, боли ме право в сърцето. Не е болка да кажеш ще мине, а е болка коварна проклета. Сякаш бездна в душата ми зее, издълбана, корава, зъбата. Не е бездна, повярвай по-зле е, сякаш някой пленил е душата. Как живея така и защо? Да ти кажа направо - не зная, но не зная аз толкоз неща и не ще ги открия до края. И защо да ги търся? Кажи! За какво са ми истина, вяра? Аз си имам безбройни лъжи, а от тях не боли, не изгаря.