5.10.2006 г., 14:12 ч.
Защо
Защо ме боли толкоз силно,
боли ме право в сърцето.
Не е болка да кажеш ще мине,
а е болка коварна проклета.
Сякаш бездна в душата ми зее,
издълбана, корава, зъбата.
Не е бездна, повярвай по-зле е,
сякаш някой пленил е душата.
Как живея така и защо?
Да ти кажа направо - не зная,
но не зная аз толкоз неща
и не ще ги открия до края.
И защо да ги търся? Кажи!
За какво са ми истина, вяра?
Аз си имам безбройни лъжи,
а от тях не боли, не изгаря.
© Ирина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Силно е! Поздрав, Ирина!
-
Силно пишеш, Ирина!
-
Истинен стих!
-
Поздравления! Хубав стих.
-
понякога имаш предвид едно, а казваш съвсем друго. На мен ми харесва.
-
Болката в повечето случаи е такава"а е болка коварна проклета."Без тези двете би било много трудно мила"За какво са ми истина, вяра?"...Поздрави за стиха!Усмихни се!
-
С най-добри пожелания:опитай още малко и стиха ще стане чудесен!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
