Jul 30, 2007, 8:41 AM

Защо е хубаво да си поет 

  Poetry
610 0 1
Гальовникът желан е, ала тайно
злобее и присмива се безкрайно,
Бунтарят все немирен по света се скита,
ала за слава дава си сърцето и с краченца рита,
Критикът все над глупост се надсмива,
ала интригата с очички жадни той изпива,
Самотникът се кае безутешно,
и все не вижда темерутството си грешно,
Любовникът е винаги самотен,
със никой не споделя той живота си охотен,
Грижливият е вечно съжаляван,
ала не достигат състраданията слухът, от страх смаляван, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Стефанова All rights reserved.

Random works
: ??:??