30.07.2007 г., 8:41 ч.

Защо е хубаво да си поет 

  Поезия
609 0 1
Гальовникът желан е, ала тайно
злобее и присмива се безкрайно,
Бунтарят все немирен по света се скита,
ала за слава дава си сърцето и с краченца рита,
Критикът все над глупост се надсмива,
ала интригата с очички жадни той изпива,
Самотникът се кае безутешно,
и все не вижда темерутството си грешно,
Любовникът е винаги самотен,
със никой не споделя той живота си охотен,
Грижливият е вечно съжаляван,
ала не достигат състраданията слухът, от страх смаляван, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Стефанова Всички права запазени

Предложения
: ??:??