Животът е лутане дълго – дирене на истини,
а към Истината, види се, няма пътища земни.
На въпросите вечни – за живота и за човека,
всеки сам път си прокарва – от памтивека.
Питам се:– Няма ли Истина обща за всички?
Защо по Пътя не крачим, като свои, близки?
Без пристрастия, кълбото милва ни всички?
Защо светлото съзираме в посоки различни?
И да засеем, и благославия небето да прати,
ако Слънце не свети, дали семе ще покълне?
Урока вековен не сме си го научили все още,
вместо да благодарим, все искаме още, още. ...