Животът е лутане дълго – дирене на истини,
а към Истината, види се, няма пътища земни.
На въпросите вечни – за живота и за човека,
всеки сам път си прокарва – от памтивека.
Питам се:– Няма ли Истина обща за всички?
Защо по Пътя не крачим, като свои, близки?
Без пристрастия, кълбото милва ни всички?
Защо светлото съзираме в посоки различни?
И да засеем, и благославия небето да прати,
ако Слънце не свети, дали семе ще покълне?
Урока вековен не сме си го научили все още,
вместо да благодарим, все искаме още, още. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация