Sep 18, 2008, 8:06 PM

Защо ли? 

  Poetry
642 0 2

Защо ли днес събудих се сама?

Защо ли къщата е толкова пуста?

Нима не беше сън това,

че снощи ме напусна?

Знам, че нараних те аз жестоко.

С приятеля ти твой аз бях.

За което съжалявам тъй дълбоко

и съм готова да изкупя своя грях.

Не зная ти дали ще ми простиш,

знам, че прошката не заслужавам,

но надявам се да позволиш

любовта ти отново да получавам.

И знай, че ще се боря за това,

със зъби и нокти ако трябва,

моля те, повярвай ми сега,

грешката си няма да повторя.

 

© Милена Алексиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Рядко се среща подобна откровеност и осъзнаване на грешката. Да не говорим пък колко трудно се иска прошка. Страхотна изповед!
  • Аз повярвах. Прекрасно произведение!
Random works
: ??:??