Защо ли днес събудих се сама?
Защо ли къщата е толкова пуста?
Нима не беше сън това,
че снощи ме напусна?
Знам, че нараних те аз жестоко.
С приятеля ти твой аз бях.
За което съжалявам тъй дълбоко
и съм готова да изкупя своя грях.
Не зная ти дали ще ми простиш,
знам, че прошката не заслужавам,
но надявам се да позволиш
любовта ти отново да получавам.
И знай, че ще се боря за това,
със зъби и нокти ако трябва,
моля те, повярвай ми сега,грешката си няма да повторя.
© Милена Алексиева All rights reserved.