18.09.2008 г., 20:06 ч.

Защо ли? 

  Поезия
641 0 2

Защо ли днес събудих се сама?

Защо ли къщата е толкова пуста?

Нима не беше сън това,

че снощи ме напусна?

Знам, че нараних те аз жестоко.

С приятеля ти твой аз бях.

За което съжалявам тъй дълбоко

и съм готова да изкупя своя грях.

Не зная ти дали ще ми простиш,

знам, че прошката не заслужавам,

но надявам се да позволиш

любовта ти отново да получавам.

И знай, че ще се боря за това,

със зъби и нокти ако трябва,

моля те, повярвай ми сега,

грешката си няма да повторя.

 

© Милена Алексиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Рядко се среща подобна откровеност и осъзнаване на грешката. Да не говорим пък колко трудно се иска прошка. Страхотна изповед!
  • Аз повярвах. Прекрасно произведение!
Предложения
: ??:??