Понякога, само понякога
ужасно завиждам на жалкия щраус –
заравя главата си в пясъка
и мигом изчезва житейският хаос.
Не е ли това облекчение!
Под пясъка всичко се свежда до нищо.
Защо ти е вече спасение,
щом можеш дори да си мислиш, че дишаш?
Там долу ги няма тревогите
и пътища няма – ни криви, ни стръмни.
Защо да се луташ безпомощен?
Над пясъка мракът е също тъй тъмен. ...