Защо не съм щраус
Понякога, само понякога
ужасно завиждам на жалкия щраус –
заравя главата си в пясъка
и мигом изчезва житейският хаос.
Не е ли това облекчение!
Под пясъка всичко се свежда до нищо.
Защо ти е вече спасение,
щом можеш дори да си мислиш, че дишаш?
Там долу ги няма тревогите
и пътища няма – ни криви, ни стръмни.
Защо да се луташ безпомощен?
Над пясъка мракът е също тъй тъмен.
Под пясъка всичко е простичко
и тъмното няма къде да се шири.
Там вече са слепи въпросите
и всички вини закопани умират.
Така е, завиждам на щрауса.
Завиждам, но само дотолкова, колкото
не виждам във мрака на хаоса.
Когато забравя за светлите хора.
© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Харесва ми тази форма - с къси нечетни и по-дълги четни стихове. Извадил си добра мелодия
Привидно закачливо, но и замислящо.
Светъл си, Вал -
Да, да! Прекрасно.
-
Много ми хареса!!!
Поздравления! -
"Понякога, само понякога
ужасно завиждам на жалкия щраус –
заравя главата си в пясъка
и мигом изчезва житейският хаос."
Понякога и при хората е така -изпитват нужда да се скрият и да си "заровят главата "(метафорично казано), за да се спасят от хаоса на заобикалящия ги свят и постоянните ежедневни проблеми.Хареса ми!Поздрав!
-
"Под пясъка всичко е простичко
и тъмното няма къде да се шири.
Там вече са слепи въпросите
и всички вини закопани умират." ДА!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
По-откачено заглавие от теб не бях виждала