Зад хоризонта слънцето се скри
и усмири лъчите си горещи.
В препускане на гаснещи звезди,
като разплакани църковни свещи.
И в миг небето с гръм ще се взриви
дъждецът му ще заличи следите.
Превàля залезът зад сивите скалѝ,
а тъй далечни вече са очите ти.
Защо повярвах в думите тогава,
на раменете тишината ще лежи.
И сбрали с плам душите си корави,
заветна музика за нас ще продължи. ...