Кога нещата се превърнаха в това,
което виждаме само през слънчевите очила?
Кога оставихме лятото да си отиде,
макар че топли още са сърцата ни?
Защо пламтят при среща всеки път очите ни?
А думите се губят в тишината.
Каквото имахме да казваме,
дали си казахме?
Или спотайваме надеждата, от векове позната!?
Страхуваме ли се от неизвестното?
От сянката, в която бродят четири крака
и две ръце, ...