Защо си тъжна
Не се усмихвай... не отваряй рани
и безразлично ти ме подмини –
заключвай погледите ми безсрамни
със катинар от откази – лъжи...
Ти все оглеждаш се да зърнеш принца.
откакто те видях, аз просяк съм...
И нося скъсана от жажди риза,
в съня ти на студено спя, отвън...
Не ми разказвай... колко те обича,
защо тогава си сега сама...
Не е разбрал, че ти си личност,
не виждал в теб добрата му жена.
---
Сега си моя, но защо си тъжна,
а аз съм мъж - за час или за два...
Не го мисли... От утре ще си чужда...
до вчера си жадувала вина.
© Михаил Цветански All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви, Кети, Евелина!
-
Толкова много болка, горчива, неизплакана... силен стих!
-
Има и такива жени - двулични..., жалко за съпрузите ..., - безлични и отчаяни...!!!
"Не ми разказвай..., колко те обича,
защо тогава си сега сама...
Не е разбрал, че ти си личност,
не виждал в теб добрата му жена."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
