ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
8.12.2014 г., 17:29 ч.

Защо си тъжна 

  Поезия » Любовна
464 0 3

Не се усмихвай... не отваряй рани
и безразлично ти ме подмини –
заключвай погледите ми безсрамни
със катинар от откази – лъжи...

Ти все оглеждаш се да зърнеш принца.
откакто те видях, аз просяк съм...
И нося скъсана от жажди риза,
в съня ти на студено спя, отвън...

Не ми разказвай... колко те обича,
защо тогава си сега сама...
Не е разбрал, че ти си личност,
не виждал в теб добрата му жена.

---

Сега си моя, но защо си тъжна,
а аз съм мъж - за час или за два...
Не го мисли... От утре ще си чужда...
до вчера си жадувала вина.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви, Кети, Евелина!
  • Толкова много болка, горчива, неизплакана... силен стих!
  • Има и такива жени - двулични..., жалко за съпрузите ..., - безлични и отчаяни...!!!
    "Не ми разказвай..., колко те обича,
    защо тогава си сега сама...
    Не е разбрал, че ти си личност,
    не виждал в теб добрата му жена."
Предложения
: ??:??