agferdousi65 (Асенчо Грудев)
694 1730
Feb 1, 2021, 8:35 AM

Защо стоиш сама отвън все още 

  Poetry » Love
552 0 6

Отключих храма си за теб. Ела!

Защо стоиш сама отвън все още?

Очаквах те аз дълги дни и нощи.

Сега си тук и влез... Добре дошла!

Не ми ли вярваш?... И ключа ще счупя

на хиляди парченца малки... Ето...

И повече във тебе ще се влюбя.

Затвор не е за тебе то... сърцето.

 

Пред прага си... Не идваш... Не е грях

посреща ли те любовта, нали.

Какво ли още, мила, ни дели?

Аз зная, в храм, не влиза се със страх.

Тогава ще откъртя и вратите

и с вятъра далеч ще ги отпратя.

И виж - за тебе само са мечтите,

оголена е вече и душата.

 

Ако си тръгнеш мъка ще открадне

надеждата за теб, ще бъда сам.

И без олтар, и вяра, този храм

вдън земята с болка ще пропадне.

Отворих храма си за теб. Ела!

Очаквах те аз дълги дни и нощи.

Сега си тук и влез... Добре дошла!

Защо стоиш сама отвън все още?

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??