Защо стоиш сама отвън все още

1 feb 2021, 8:35

Poesía » De amor

536 0 6

Отключих храма си за теб. Ела!

Защо стоиш сама отвън все още?

Очаквах те аз дълги дни и нощи.

Сега си тук и влез... Добре дошла!

Не ми ли вярваш?... И ключа ще счупя

на хиляди парченца малки... Ето...

И повече във тебе ще се влюбя.

Затвор не е за тебе то... сърцето.

Пред прага си... Не идваш... Не е грях

посреща ли те любовта, нали.

Какво ли още, мила, ни дели?

Аз зная, в храм, не влиза се със страх.

Тогава ще откъртя и вратите

и с вятъра далеч ще ги отпратя.

И виж - за тебе само са мечтите,

оголена е вече и душата.

Ако си тръгнеш мъка ще открадне

надеждата за теб, ще бъда сам.

И без олтар, и вяра, този храм

вдън земята с болка ще пропадне.

Отворих храма си за теб. Ела!

Очаквах те аз дълги дни и нощи.

Сега си тук и влез... Добре дошла!

Защо стоиш сама отвън все още?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

agferdousi65 (Асенчо Грудев)

2021-02-01T09:27:47+02:00

Благодаря ти, Паленка!
palenka (П Антонова)

2021-02-01T09:25:54+02:00

Красота!
agferdousi65 (Асенчо Грудев)

2021-02-01T09:15:20+02:00

Благодаря ти, Т. Т.
di_t (T.Т.)

2021-02-01T09:14:01+02:00

Хубав стих!
agferdousi65 (Асенчо Грудев)

2021-02-01T09:07:21+02:00

Знам, Светле! Знам...
contessa (Светла Асенова)

2021-02-01T08:53:12+02:00

За да продължаваш да пишеш така хубаво... 🙂