Защото Болката е винаги самотна
ще се опитам с нежност да я облекча!
Душата птица е ранена и сиротна
и блика буйно в раната кръвта!
За да зараснат изранените крила
ще понаместя счупените им костици.
На топличко - под слънчевата светлина
ще се стопят раняващите ледени частици.
За да се случи бързо - времето ще спра,
глава ще подаде в снега кокиче...
Ще издържи ли в мене язовирната стена?
Ще издържи сълзите ви, защото ви обичам!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Вдъхновено от великолепното стихотворение на goblenka "Леден шип"