RainaVakova
431 2780
Aug 10, 2019, 10:39 PM

Защото имаме какво да губим 

  Poetry » Love
671 9 13

Избягала от приказка за дъжд,
разплакана за светлина китара
размества въздуха – един и същ
и с устните ми нещо ти повтаря.


Ухая от закичения цвят
в най-плахата извивка на косите. 
Ръцете ти в покоя ме държат –
трепереща, добра и ненаситна.


На прага на настъпващия ден
стрелките са от чакане пияни
да влезеш за молитвата у мен, 
признавайки че дълго ще останеш


и топъл като вятъра свещен
да вдигнеш всички мои пеперуди, 
към въздуха, от обич прероден, 
без никоя от тях да се изгуби. 
 

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Богата, красива образност!...
  • Ели, Георги, благодаря ви от сърце!
  • Много въздействащ и страстен стих! Поздравления!
  • Хубаво...
  • Благодаря ви, момичета! Да е прекрасен денят ви!
  • Приказно красиво! Поздравления, Райне!
  • Разкош!
  • Това е изкуство. Не просто любов:
    "...да вдигнеш всички мои пеперуди,
    към въздуха, от обич прероден,
    без никоя от тях да се изгуби." Да живееш, чрез другия... Благодаря, Райна. Напълни ми душата!
  • Светле, Мари, нека пеперудите ни кацнат на розовия облак за дълго!
  • Пеперудена нежност и стрелки, " пияни" от чакане в едно чувствено мечтание!
    Страхотна си, Рени! Браво!
  • Разкошно...
  • Рядко съм премерена, Ники! Всяко отдаване на поезията е празник. Лятно и цветно настроение ти желая!
  • Лириката ти е празник, ехо на поетична хармония!
    Изключително премерен и чувствен стих!
    Браво Райне!
Random works
: ??:??