10 ago 2019, 22:39

Защото имаме какво да губим 

  Poesía » De amor
738 9 13
Избягала от приказка за дъжд,
разплакана за светлина китара
размества въздуха – един и същ
и с устните ми нещо ти повтаря.
Ухая от закичения цвят
в най-плахата извивка на косите.
Ръцете ти в покоя ме държат –
трепереща, добра и ненаситна.
На прага на настъпващия ден
стрелките са от чакане пияни
да влезеш за молитвата у мен,
признавайки че дълго ще останеш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??