Сърцето ти е птица от коприна
и в облаците иска да лети.
В сърцето на сърцето ти е зима,
душата е кокиче от мечти.
В завивките на времето сме спрели
и търсим смисъл в пъстър кръговрат.
Изгубим ли се пак сме сякаш цели,
звезди и сняг сред есенния мрак.
Човеци сред почуда се страхуват
и стават сенки миг преди да спрат
на огъня искриците студени
и в лед да стоплят вечния си път. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up