May 15, 2009, 11:44 AM

Затишие пред буря 

  Poetry
1056 0 15

Отиде си.

Вдъхновението.

Повали ме.

Не се просмуква

в моите мисли –

любовта.

Не чакам нечия

присъда.

Търся само обич,

а получавам –

тъга.

Напусна ме

смисълът да бъда –

творец

на своята съдба.

В зима

леглото си превърнах.

Приютих

без страх страха.

Все си мисля:

затишие

пред буря.

Моля се,

наистина да е така!

Имам нужда

да пиша...

да пиша...

Боже!

Това ли е моята

съдба?

© Ванина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??