Отиде си.
Вдъхновението.
Повали ме.
Не се просмуква
в моите мисли –
любовта.
Не чакам нечия
присъда.
Търся само обич,
а получавам –
тъга.
Напусна ме
смисълът да бъда –
творец
на своята съдба.
В зима
леглото си превърнах.
Приютих
без страх страха.
Все си мисля:
затишие
пред буря.
Моля се,
наистина да е така!
Имам нужда
да пиша...
да пиша...
Боже!
Това ли е моята
съдба?
© Ванина Все права защищены