Затварям очите си и съм в свят,
в който пак сме двама,
и пак потъвам в очите ти небесни,
и пак глава на силното ти рамо скланям...
говоря си със теб аз всеки ден
и пиша ти през два-три часа...
отместваш непослушен кичур от челото,
пръстите ти галят нежно веждите, косата,
стоя сгушена в тебе дълго,
прегръдката ти - нежна, топла, здрава,
дарява ме със сигурност, уют, забрава.
После се будя и те търся, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up