Затъгувах пак

Dec 18, 2007, 5:07 PM

Poetry » Phylosophy

1072 0 22

Затъгувах пак жълтите листи
и ръждивия цвят на гора!
Сякаш дяволът зима измисли,
сякаш дяволът сипе снега,
и оставам под преспите тежки
да протягам студена ръка!
Този сняг като бяла завеса
милостиво покри есента,
като стара, прочетена книга…
Бял декември прихлупва света.
Докъдето очите ми стигат –
тишина, тишина, тишина… ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Затъгувах пак

Want to read more?

Random works