Затъгувах пак

18 дек. 2007 г., 17:07

Поэзия » Философская

1085 0 22

Затъгувах пак жълтите листи
и ръждивия цвят на гора!
Сякаш дяволът зима измисли,
сякаш дяволът сипе снега,
и оставам под преспите тежки
да протягам студена ръка!
Този сняг като бяла завеса
милостиво покри есента,
като стара, прочетена книга…
Бял декември прихлупва света.
Докъдето очите ми стигат –
тишина, тишина, тишина… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Затъгувах пак

Искате да прочетете повече?

Предложения