Напрежение, уволнение...
Мозъкът ти стана същинско заведение.
Тук те дърпат, там закачат,
с болки гайките откачат.
Скърцаш със зъби, гледаш тъпо.
Думи дъвчеш - струват скъпо.
Някой мисли, че си сила,
но от нерви си прогнила.
Мрънкаш глухо извинение и
проблясва там прозрение -
в нашто пъстро общество
пак си стъпила в лайно.
Що получи за отплата?
Няк’ва мижава заплата.
Стига мрънка ми, дете!
Просто свиквай да си зле.
© Есенна песен All rights reserved.