Заведение

8 ene 2011, 22:36

Poesía » Parodias

1043 0 2

Напрежение, уволнение...

Мозъкът ти стана същинско заведение.

Тук те дърпат, там закачат,

с болки гайките откачат.

Скърцаш със зъби, гледаш тъпо.

Думи дъвчеш - струват скъпо.

Някой мисли, че си сила,

но от нерви си прогнила.

Мрънкаш глухо извинение и

проблясва там прозрение -

в нашто пъстро общество

пак си стъпила в лайно.

Що получи за отплата?

Няк’ва мижава заплата.

Стига мрънка ми, дете!

Просто свиквай да си зле.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

waterflower (Есенна песен)

2011-03-13T17:25:21+02:00

Точно това чувствах, когато го написах! Благодаря =)
Liudmil (Людмил Стоянов)

2011-03-12T01:35:36+02:00

Тези последни два реда са ми ги повтаряли толкова пъти... Гнус ме е от тях. Не бих ги казал на никой. Отново 6. И отново гняв.