И вечерта над листа ме завари,
Залезът озари кехлибареното питие.
Писалката бавно набираше смелост,
А ръката все така нервно я въртеше.
Белият лист беше чужда вселена,
Която мастилото щеше да покори.
Коя ръка би се осмелила да посегне
На един непорочен бял лист?
Последните лъчи ме подканяха:
Нямаш вече време за губене.
Щом веднъж падне мракът,
Черен ще стане белият лист. ...