Не ме боли, от раните нанесла ми съдбата,
болеше ме, но свикнах със камшика й студен,
привикнах на прищявките на нея, на жената,
със белите крила и с черните очи...
И нося белезите си със гордост,
със достойнство,
защото оцеляла съм във кървавата й игра,
защото имам минало, в което да се взирам,
минало, донесло ми заветното сега...
Сега аз гледам напред,
там в далечината,
към божествено красивата мечта... ...