Завръщам се...
Излизам от дома на мрака - с усмивка, но крадена,
както крадено блуждае щастието в очите ми.
Със грим, до крайност изпипан, и косата прилежно пригладена,
нежна черна рокля, изкусно прикрива празнината в гърдите ми.
С вдигната глава, гордо крача, носейки руините от себе си,
без страх поздравявам хората, макар че виждам в тях демони…
“Сияеща”, денем с фенери си светя, губейки пътя си.
И бродейки из мъгляви лабиринти, очите ми са измамени -
следват в безкрая - в малки прозорчета, бледи проблясъци.
И стигат до тях все тъй перфектно маскирани,
а там, в дома на мрака – свети с нищожен пламък
Душата ми!
© Преси All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
красиво дете сьс тьжна душа има потенциал може да изпише много красоти
-
Хубаво е стихотворението ти, но седи недовършено, в смисъл, че в поантата се губят срички и се нарушава добре започнатият ритъм!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
