Завръщам се...

grisha (Преси)
30 68

26.10.2009 г., 10:17 ч.

Поезия

935 0 2

Излизам от дома на мрака - с усмивка, но крадена,

както крадено блуждае щастието в очите ми.

Със грим, до крайност изпипан, и косата прилежно пригладена,

нежна черна рокля, изкусно прикрива празнината в гърдите ми.

С вдигната глава, гордо крача, носейки руините от себе си,

без страх поздравявам хората, макар че виждам в тях демони…

“Сияеща”, денем с фенери си светя, губейки пътя си.

И бродейки из мъгляви лабиринти, очите ми са измамени -

следват в безкрая - в малки прозорчета, бледи проблясъци.

И стигат до тях все тъй перфектно маскирани,

а там, в дома на мрака – свети с нищожен пламък

Душата ми!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ss1964gg (Снежана Моканова)

2010-02-04T20:38:11+02:00

красиво дете сьс тьжна душа има потенциал може да изпише много красоти
Незабравима (Кремена Стоева)

2009-10-26T20:31:59+02:00

Хубаво е стихотворението ти, но седи недовършено, в смисъл, че в поантата се губят срички и се нарушава добре започнатият ритъм!
Поздрав!