Завръщане
Да, всеки път ще се завръщам
в родената от нас нощна тишина,
за да си спомням как със теб превръщах
дните златни в есенна роса;
за да мога пак на хоризонта чист
да рисувам в щрихи твоето лице...
А вятърът повява лист след лист,
опитомен от твоите ръце,
от твоята коса златиста над есенно море,
от гласа ти нежен, от тоновете сладки.
Да, ще се завръщам, макар и уморен ...