Завръщане
Изморен вървя по улиците стари на града
и взирам се да видя хора от някога познати.
Но бързо отминават загрижените им лица,
няма ги тез, с които съм делил неволите и радостта.
Минавам с трепет край градинката позната
и сякаш чувам детски глъч и моя глас.
Но призрачно изчезват гласовете на децата,
взирам се, а ги няма тези, с които съм играл.
Завивам край стените на училището старо,
дворът, в който нявга лудувахме помежду час.
Лоста, от който правехме ние скока на смъртта. ...