Завръщане

Изморен вървя по улиците стари на града
и взирам се да видя хора от някога познати.
Но бързо отминават загрижените им лица,
няма ги тез, с които съм делил неволите и радостта.

Минавам с трепет край градинката позната
и сякаш чувам детски глъч и моя глас.
Но призрачно изчезват гласовете на децата,
взирам се, а ги няма тези, с които съм играл.

Завивам край стените на училището старо,
дворът, в който нявга лудувахме помежду час.
Лоста, от който правехме ние скока на смъртта.
Побоите и скритите цигари ми нахлуха в паметта.

Изведнъж достигам уличката на махалата,
където съм тичал от зори до късен мрак.
Поглеждам към балкона на стената,
но не виждам майчиния образ благ.

Бавно вървя по тротоара, на мене тъй познат,
ето я и обущарната на стария Игнат.
Надниквам, но друг привел глава е тука,
отдавна измореният Игнат е захвърлил чука.

И неусетно ме обзема тягостна тъга,
прониква и пълзи дълбоко в моята душа.
Сълзи напират и парят моите очи,
безмилостно жестоко времето ме победи.

Години назад оставих аз тука майка, татко, приятели, род
и всичко мило, що даваше смисъл на моя живот.
Дълги години зад океана далечен творих и живях,
но накрая в земята си родна аз пак се прибрах.