Jun 24, 2017, 5:42 PM

Завръщане 

  Poetry » Other
424 3 16

На малка спирка слизам

навсякъде е мрак, мъгла.

Без да искам дишам

усещам родната земя.

 

Нарамвам раницата стара

бавно тръгвам и без страх.

Сърцето ми усеща,а ръцете

галят гъстата мъгла.

Толкова е родна тя!

Гали побелялата коса.

Не вървя, летя натам

сред тъмнина и хлад.

Краката уморени бързат

към родните, сънувани поля.

 

На малка спирка слизам,

там е моят свят събран!

 

Улуците прокапали на гара,

червени керемиди спукани.

Едни такива родни,мили.

Протягам длан, капчици събирам,

вода от време и мечти.

Вървя напред, не спирам

дъждът вали, във мен вали!

 

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??