На малка спирка слизам
навсякъде е мрак, мъгла.
Без да искам дишам
усещам родната земя.
Нарамвам раницата стара
бавно тръгвам и без страх.
Сърцето ми усеща,а ръцете
галят гъстата мъгла.
Толкова е родна тя!
Гали побелялата коса.
Не вървя, летя натам
сред тъмнина и хлад. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse